Пробив: Присадени на хора свински бъбреци работят като човешки
Направени са две интервенции, органите редовно отделят урина и филтрират токсините, тялото не ги отхвърля
За да не бъде отхвърлен органът, свинските клетки се модифицират генетично, за да бъдат “очовечени ”
Процедурите са приложени върху пациенти в мозъчна смърт след съгласие на околните им
Американски учени присадиха сполучливо бъбреци от прасе на човек и оповестиха, че те действат обикновено - напълно като човешките.
Експериментите са осъществени от два самостоятелни лекарски екипа и означават основен прогрес в развиването на ксенотрансплантацията – преместване на органи и тъкани от животни на хора, оповестяват Би Би Си и Си Ен Ен.
И двете процедури са приложени върху пациенти в мозъчна гибел със единодушието на околните им.
Едната от интервенциите е направил лекарски екип от Университета на Алабама на 52-годишен мъж.
Заменени са и двата му бъбрека с генномодифицирани органи от прасе. За първи път в историята на медицината донорските органи освен не са отхвърлени, само че и бързо са почнали да действат напълно обикновено, т.е. да създават урина и да почистват тялото на новия си собственик от токсични боклуци, оповестява научното списание JAMA Surgery, което в детайли разказва процедурата.
По същото време сходна интервенция с дълготраен триумф вършат и хирурзи от Медицинския център “Лангън ” към Нюйоркския университет.
И двата теста се дефинират като предклинични, защото реципиентите са били в биологична гибел.
Следващата стъпка е присаждане на живи пациенти,
изяснява Би Би Си.
Здравите бъбреци филтрират от кръвта отпадъчния артикул, наименуван креатинин. Измерването на равнищата на креатинина в кръвния серум оказва помощ да се дефинира какъв брой добре работи трансплантираният орган.
В предишното са правени сполучливи присаждания на свински бъбреци върху нечовекоподобни маймуни, напомня Си Ен Ен.
Но креатининът идва от химикал, който доставя сила на мускулите, и количеството може да варира според от мускулната маса. А междинният възрастен човек е много по-голям от другите примати, по тази причина резултатът при маймуните не може автоматизирано да важи и за хората, изясняват специалистите.
“Задължително е да покажем, че свинските бъбреци освен създават урина, само че и съумяват да изчистят креатинина у възрастни пациенти, преди да стартираме да прилагаме метода - сподели доктор Джейми Лок, началник на Института за трансплантация UAB в Алабама и водещ участник в проучването. – Задачата на новите бъбреци е не просто да създават урина, а и да извадsj токсините от тялото. Ние успяхме да реализираме това. ”
Преди интервенцията равнищата на серумния креатинин у техния пациент са били мощно нараснали. Но
24 часа след трансплантацията показателите са намалели наполовина,
а след 48 часа са се нормализирали и са останали такива до края на опита, траял 7 дни.
“Присадените от човек на човек бъбреци от живи донори работят по-добре и по-бързо от тези на умряли донори – изяснява доктор Лок. - А бъбреците на свинете се държат, като че ли са присадени от жив донор. Това е ужасно и се надяваме в недалечното бъдеще да го използван върху живи пациенти. ”
Екипът от Ню Йорк е присадил свински бъбреци на изпадналия в мозъчна гибел поради израстък в мозъка Морис Милър.
Лекарите са го следили 2 месеца и споделят, че органите са работили като при здрав човек, отделяли са урина и сполучливо са чистили токсините.
Използвани са имунопотискащи медикаменти,
тимусът на прасето също е трансплантиран, с цел да
защищити бъбреците
от офанзива на човешката имунна система.
За да не бъде отритнат органът след интервенцията, свинските кафези се модифицират генетично, с цел да бъдат “очовечени ” и тялото да ги одобри като свои.
Във веригата на ДНК учените откриват и “изключват ”
4 напълно свински гена (GTKO, CMAH, B4GALNT2, GHR). След това включват шест човешки (CD46, CD55, CD47, THBD, PROCR, HMOX1).
Преди последния опит лекарите са ползвали метода 2 пъти върху хора в мозъчна гибел. Но едвам в този момент те съумяха да подсигуряват, че донорският орган работи безусловно обикновено и изпълнявайки всички свои функционалности, главната от които е пречистване на кръвта и филтриране на тялото от нездравословни отпадъчни артикули (предимно креатинин), установи Би Би Си.
Макар и към момента единични, тези достижения дават вяра на десетки хиляди пациенти, страдащи от хронични бъбречни заболявания и очакващи трансплантация.
Нуждата от донорски органи по целия свят непрекъснато пораства – в Съединени американски щати да вземем за пример от всеки 5 заболели, очакващи присаждане, 2-ма умират до 5 години след слагане на диагнозата, без да дочакат подобаващия орган.
Повечето пациенти са на опашката за бъбреци – 90 000 души, разгласи американското здравно министерство.
Близо 5000 българи имат нужда от трансплантация на бъбрек,
сочи статистиката. Повече от 800 са включени в листата на чакащите. Има обаче и над 3500 пациенти на диализа, които би трябвало да мислят за трансплантация, изясни преди време началникът на Клиниката по нефрология и трансплантация на Александровска болница проф. Емил Паскалев.
За да не бъде отхвърлен органът, свинските клетки се модифицират генетично, за да бъдат “очовечени ”
Процедурите са приложени върху пациенти в мозъчна смърт след съгласие на околните им
Американски учени присадиха сполучливо бъбреци от прасе на човек и оповестиха, че те действат обикновено - напълно като човешките.
Експериментите са осъществени от два самостоятелни лекарски екипа и означават основен прогрес в развиването на ксенотрансплантацията – преместване на органи и тъкани от животни на хора, оповестяват Би Би Си и Си Ен Ен.
И двете процедури са приложени върху пациенти в мозъчна гибел със единодушието на околните им.
Едната от интервенциите е направил лекарски екип от Университета на Алабама на 52-годишен мъж.
Заменени са и двата му бъбрека с генномодифицирани органи от прасе. За първи път в историята на медицината донорските органи освен не са отхвърлени, само че и бързо са почнали да действат напълно обикновено, т.е. да създават урина и да почистват тялото на новия си собственик от токсични боклуци, оповестява научното списание JAMA Surgery, което в детайли разказва процедурата.
По същото време сходна интервенция с дълготраен триумф вършат и хирурзи от Медицинския център “Лангън ” към Нюйоркския университет.
И двата теста се дефинират като предклинични, защото реципиентите са били в биологична гибел.
Следващата стъпка е присаждане на живи пациенти,
изяснява Би Би Си.
Здравите бъбреци филтрират от кръвта отпадъчния артикул, наименуван креатинин. Измерването на равнищата на креатинина в кръвния серум оказва помощ да се дефинира какъв брой добре работи трансплантираният орган.
В предишното са правени сполучливи присаждания на свински бъбреци върху нечовекоподобни маймуни, напомня Си Ен Ен.
Но креатининът идва от химикал, който доставя сила на мускулите, и количеството може да варира според от мускулната маса. А междинният възрастен човек е много по-голям от другите примати, по тази причина резултатът при маймуните не може автоматизирано да важи и за хората, изясняват специалистите.
“Задължително е да покажем, че свинските бъбреци освен създават урина, само че и съумяват да изчистят креатинина у възрастни пациенти, преди да стартираме да прилагаме метода - сподели доктор Джейми Лок, началник на Института за трансплантация UAB в Алабама и водещ участник в проучването. – Задачата на новите бъбреци е не просто да създават урина, а и да извадsj токсините от тялото. Ние успяхме да реализираме това. ”
Преди интервенцията равнищата на серумния креатинин у техния пациент са били мощно нараснали. Но
24 часа след трансплантацията показателите са намалели наполовина,
а след 48 часа са се нормализирали и са останали такива до края на опита, траял 7 дни.
“Присадените от човек на човек бъбреци от живи донори работят по-добре и по-бързо от тези на умряли донори – изяснява доктор Лок. - А бъбреците на свинете се държат, като че ли са присадени от жив донор. Това е ужасно и се надяваме в недалечното бъдеще да го използван върху живи пациенти. ”
Екипът от Ню Йорк е присадил свински бъбреци на изпадналия в мозъчна гибел поради израстък в мозъка Морис Милър.
Лекарите са го следили 2 месеца и споделят, че органите са работили като при здрав човек, отделяли са урина и сполучливо са чистили токсините.
Използвани са имунопотискащи медикаменти,
тимусът на прасето също е трансплантиран, с цел да
защищити бъбреците
от офанзива на човешката имунна система.
За да не бъде отритнат органът след интервенцията, свинските кафези се модифицират генетично, с цел да бъдат “очовечени ” и тялото да ги одобри като свои.
Във веригата на ДНК учените откриват и “изключват ”
4 напълно свински гена (GTKO, CMAH, B4GALNT2, GHR). След това включват шест човешки (CD46, CD55, CD47, THBD, PROCR, HMOX1).
Преди последния опит лекарите са ползвали метода 2 пъти върху хора в мозъчна гибел. Но едвам в този момент те съумяха да подсигуряват, че донорският орган работи безусловно обикновено и изпълнявайки всички свои функционалности, главната от които е пречистване на кръвта и филтриране на тялото от нездравословни отпадъчни артикули (предимно креатинин), установи Би Би Си.
Макар и към момента единични, тези достижения дават вяра на десетки хиляди пациенти, страдащи от хронични бъбречни заболявания и очакващи трансплантация.
Нуждата от донорски органи по целия свят непрекъснато пораства – в Съединени американски щати да вземем за пример от всеки 5 заболели, очакващи присаждане, 2-ма умират до 5 години след слагане на диагнозата, без да дочакат подобаващия орган.
Повечето пациенти са на опашката за бъбреци – 90 000 души, разгласи американското здравно министерство.
Близо 5000 българи имат нужда от трансплантация на бъбрек,
сочи статистиката. Повече от 800 са включени в листата на чакащите. Има обаче и над 3500 пациенти на диализа, които би трябвало да мислят за трансплантация, изясни преди време началникът на Клиниката по нефрология и трансплантация на Александровска болница проф. Емил Паскалев.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ